или как музиката разказва приказки
за деца от всички възрасти

Помагало за всезнайковци

Да запознаем малчуганите с представлението

Представяме Ви тук накратко нещата от спектакъла, които будят детското любопитство. Малчуганите с радост откриват, че вече познават това и онова. Ако ли пък не, те обикновено питат – първом нас на сцената, а после и Вас в училище или у дома. Навременните отговори на техните въпроси отварят една по една вратите на познанието по витата пътечка към интелекта и културата.

По-любознателните родители, учители или просто деца от всички възрасти, могат да последват връзките по-долу към още полезна информация за всичко, което се случва на сцената при нас.

Отпечатайте този текст в удобен вид на хартиен носител, за да Ви бъде под ръка в подготовката на децата преди спектакъла.

Майка ми Гъската – коя ли пък е тя?

Светът на приказките и неговите създатели

През 1697 г. в Париж издателя Клод Барбен публикува Приказките на Майка ми Гъската. В малка книжка под надслов Истории и приказки от минали времена с поуки за пръв път са отпечатани любимите и до ден днешен приказки: Котаракът с чизми, Пепеляшка, Червената шапчица, Магарешката кожа и други. Техен автор е членът на френската академия на науките, юрист и чиновник в кралския двор Шарл Перо. Любопитно е, че той се е захванал с писането на приказки след пенсионирането си в опит да потърси свое ново амплоа. Заради увлекателния разказ и цветистия изказ, историите будят много емоции и фантастични картини в детското въображение. Възрастните също не са лишени от внимание. За тях е неизменния втори план, разбираем с намигване.

Но коя е Майка ми Гъската? През XVII век френският писател Жан Лоре списва пародиен вестник, в който в рими комен­ти­ра обществения живот и там първо се появява фразата: като приказка на Майка ми Гъската. Той е най-вероятния кръстник и него именно Шарл Перо взаимства петдесетина години по-късно в заглавието на сборника си. Няма приказка с такова заглавие в книжката, нито герой с такова име. Ако съдим по гравюрата на Гюстав Доре към нейно издание от 1867 г. обаче, четивото ще да е твърде интересно, защото всички слушат в захлас.

Когато Морис Равел се захваща да напише музика за деца, той подбира от приказките на Шарл Перо: Спящата красавица, Малечко-Палечко и Феите. Към тях добавя и Красавицата и Звяра на Мадам дю Бомон и непопулярната и до сега Зеленият дракон на Мадам д'Олноа. Цикълът детски дуети за пиано на четири ръце получава тъкмо заглавието Майка ми Гъската.

Композиторът Морис Равел

Импресионист, класицист или просто гениален музикант

Морис Равел (1875 – 1937) е френски композитор и пианист, автор на едни от най-красивите музикални произведения на XX век. Най-прецизният измежду часовника­рите в Швейцария са думи на Игор Стравински към Морис Равел, шегуващ се с националността на баща му, подчертавайки бляскавия стил на композитора. Всъщност майката е тази, която вдъхва у него любов към музиката, пеейки му песни от баския фолклор, каквато е нейната националност.

Едва петнадесет годишен Морис Равел е впечатлен от източните музикални култури, гостуващи на Световното изложение в Париж през 1889 г. Пленен е от руската музика в концерт, дирижиран от Николай Андреевич Римски-Корсаков. Години по-късно той ще направи за симфоничен оркестър клавирния цикъл на Модест Мусоргски Картини от една изложба и ще вдъхне нов живот на този шедьовър.

Композициите му за пиано са истински образци на високо клавирно майсторство – соловите Игри на водата, Благородни и сантиментални валсове, Отражения, Демоните на нощта, Гробът на Купрен и други, а освен тях също два концерта за пиано с оркестър, пиеси за две пиана, както и композиции за деца.

Творбите на Морис Равел за симфоничен оркестър са едни от най-красивите в европейската музика. Той е признат за един от големите майстори на оркестровия звук с произведенията си Испанска рапсодия, балетът Дафнис и Хлоя, хореографската поема Валсът, както и с оркестрациите на повечето си клавирни опуси.

След концертно турне в Америка през 1928 г., където Равел дирижира собствените си произведения и музиката му е приета с възторг по всички сцени, той е силно впечатлен от ритмите и ладовете в джаза, които после вплита в късните си произведения.

Вероятно най-известното негово произведение е Болеро, създадено през 1928 г. по поръчка на руската балетна прима Ида Рубинщайн. По повод Болерото композиторът е споделил следното: Възнамерявам да повторя две теми многократно и без развитие на формата, само постепенно да усилвам оркестъра. ... Ще бъде само съпровод за танцьорите, няма да има музика в него. С музика или без, публиката приема Болерото с възторг, като още от премиерата му през 1928 г., то жъне огромни успехи по сцени из целия свят, и става най-популярната и често изпълнявана негова творба.

Някога определян като импресионист редом с Клод Дебюси или модернист, Равел отвръща, че е само класицист.

През 1910 г. Морис Равел пише музика за децата на свои приятели – Мими и Жан Годебски, тогава на 6 и 7 години. Това са пет дуета за пиано на четири ръце по приказки на Шарл Перо, Мадам дю Бомон и Мадам д'Олноа под заглавие Майка ми Гъската. Тях композиторът прави за оркестър и също преработва музиката за балетна постановка на парижка трупа.

Приказките разказани с музика

Няколко прости игри, загадки и забавления за най-малките

На сцената приказките се разказват, само доколкото композитора е обрисувал с музика един или друг герой, състояние или случка. Децата се запознават с някои основни музикални изразни средства, без да се затормозяват с теория или понятия. Така те разбират и обикват музиката заради самото ѝ естество и живия звук.

Ето някои игри и загадки, които не се нуждаят от предвари­тел­на подго­тов­ка, но по Ваша преценка малчуганите могат да бъдат запознати с едно или друго.

Децата разпознават и различават Мажор и Минор, като свързват различното звучене с вълненията на героите или с разказваните истории.

Те се провокират и отгатват кой от музикантите е Солист и кой изпълнява само Съпровод. Изисква се наблюдателност, но и артистични предпочитания са добре дошли.

Разликата между една или друга Гама се онагледява простичко, като тази задачка предполага липса на съответната предварителна подготовка.

Обяснява се нагледно, и – нека се пошегуваме – наслушно, що е то Канон – това просто правило в полифоничния многоглас.

Демонстрира се как мелодиите обрисуват един или друг герой, а след това звучат едновременно, сякаш двама си говорят, и това в музиката не е Какафония, а чудесно звучаща Полифония.

А в музиката има разговори между двама, трима, че и повече персонажи, при това все солисти – така публиката научава и що е то Дует, Трио, Квартет и Квинтет.

Инструментите на сцената

Всички медни духови инстументи и някои други в добавка

Петте пиеси на Морис Равел, озаглавени Майка ми Гъската, в спектакъла се изпълняват в оригинален аранжимент за Брас квинтет на Ивайло Христов. Квинтетът е съставен от Медни духови инструменти, а името подсказва за начина на звуко­извличане и материала, от който са направени. Те са: Тромпет, Флюгелхорн или Флигорна, Валдхорна, Тромбон и Туба. Всички имат сходен тембър и различен тонов обхват според големината си, а заедно удобно покриват диапазон от почти пет пълни октави.

В спектакъла музикантите представят инструментите с по няколко думи и кратък музикален откъс за илюстрация. Показан е и Пощеснкият рог, който единствен е запазил формата и направата си отпреди векове.

Ето така звучи медния духов квинтет, изпълнявайки музика от предкласиката.

Освен медните духови, в аранжимента на Ивайло Христов се използват и ударни инструменти – Гонг и Камбанки. Свири се също и на Бърдуче, Блокфлейта и Цугфлейта.

Наред с изброените инструменти, на сцената присъства и най-любимият на деца и възрастни, на лаици и професионалисти – онази малка пръчица на диригента. Но за това – на живо в залата!

Художникът Пенко Гелев

Илюстрацията, комиксът или как рисунките разказват истории

Автор на илюстрациите към сценичната версия на Майка ми Гъската е художникът Пенко Гелев. В едно интервю по повод предстояща изложба, той сам описва естеството на работата си ето така:

– Наполеон е казал, че една картина струва колкото хиляда думи.

– Не съм съгласен. Има картини, които са много вълнуващи, красиви и могат да те накарат да ги гледаш дълго. Но идеята, че заместват думите, е повърхностна. Картините, които аз самият имам зад гърба си, със сигурност не са от този вид. Те все пак са малки картинки, част от комикси. В тях обикно­вено има и текст, защото те не могат да го заместят напълно. Късметлия съм, че имах възмож­ността да нарисувам много адаптации на класически романи във вид на книги с комикси, а това е нещото, което обичам и ме забавлява.

– Мислиш ли, че времето на комикса е настъпило именно сега, когато храната, връзките, информацията – всичко е бързо и хората нямат нито време, нито търпение да четат разполагащото се в няколко страници описание на коня на Вронски например?

– Комиксът съществува отдавна. Някои дори казват, че първите пещерни рисунки са вид комикс. Той се развива с годините и става, като всяко развиващо се изкуство, все по-разнообразен и богат. Не мисля, че наближава неговият апогей или нещо подобно. Просто някои жанрове се развиват доста бързо и стават много популярни, а други, напротив – започват да съществуват все по-трудно. Пък и не смятам, че хората четат по-малко. Убеден съм, че винаги ще има такива, които ще се наслаждават на Анна Каренина.

– Над какво работиш в момента?

– Много скоро ще излезе една книга, която илюстрирах дълго и с голямо усърдие. Казва се Приказка за вълшебната флейта и е адаптация на операта Вълшебната флейта на Моцарт. Идеята да се създаде тази книга е на певицата Ина Кънчева, написа я Юлия Спиридонова, а аз я илюстрирах. И се гордея с това. А точно днес рисувам комикс – своята история за втората част на комикс албума Над дъгата, който ще излезе в началото на Ноември. Казва се Тамара.

– Как подбра кои адаптации по класически романи да илюстрираш и как се подготвяш за гмурването в съответната епоха с нейните нрави, мода и настроения?

– Не съм подбирал. Изборът бе на издателя – рисувах за английското издателство Salariya Book Company, които имаха свой собствен план за това какво ще издават. Питали са ме кои книги бих искал да илюстрирам, но моите предложения се оказаха не особено популярни при тях и така и не влязоха в поредицата.

Към подготовката за илюстрациите се отнасям много внимателно. Важно е да съм достоверен, затова правя сериозни и задълбочени проучвания за епохата. Изучавам архитектурата, модата, оръжията, инструментите, с които са си служили. Това е най-забавна част от моята работа. Научавам толкова много неща. Например, за да нарисувам китоловните кораби от XIX век в Моби Дик, се наложи да открия и да изуча целия процес на лов на китове, както и механизмите, използвани на корабите. В края на романа Парижката Света Богородица пък трябваше да нарисувам бесилката Монфокон. Тя е била построена през XIII век край Париж и е съществувала до 1760 г. Намерих стари гравюри и я нарисувах точно такава, каквато действително е била.

– Чухме че се каниш да направиш нещо като адаптация на своето детство. Докъде стигна с тези си планове?

– Това, което се каня да направя, е комикс, чийто сценарий написахме с моя брат Сотир. Работното му заглавие е Горски цар. Но това не е адаптация на моето детство, а измислена история, в която има много истински случки от моето и неговото детство. Дори повечето са от неговото детство, а някои са просто истински случки, за които сме чували и помним. Не знам дали е възможно да запазиш детето в себе си, но според мен е важно да помниш как си се е чувствал когато си бил дете.

– Имаш ли твоя собствена мадлена на Пруст – предмет, аромат… нещо, което те препраща директно обратно в детството?

– Имам. Лятото.

Добре дошли на спектакъл

Залата, сцената, актьорите, публиката и етикета

И така, добре сте дошли на нашия спектакъл, дечица от всички възрасти!

Редно бе тук да Ви запознаем с етикета или правилата за поведение по време на концерт. За това, че не се ръкопляска преди да е завършило произведението и не е прието да се шуми и да се пречи на другите да слушат. Но... това са правилата в концертната зала, а ние Ви каним на спектакъл.

В театралния салон все пак е позволено да се смеем на смешките и да възклица­ваме, когато откровено ни провокират от сцената. Но не и да си говорим с актьорите, нали? Но... нашият спектакъл е по-далеч и от това.

Ние, музикантите и актьорите на сцената, ще си общуваме с Вас, винаги когато помощта Ви ни е необходима. Ще отгатвате гатанки и загадки всякакви. Ще участвате в игри. За да Ви разкажем всички ние най-чудната приказка на света за това как музиката разказва приказки за деца от всички възрасти.